HOMO MACHINE
Solo Show at Gallery of Society of artists, Burgas, BG
Homo Machine is an interdisciplinary exhibition project that, through several different media, comments on the human body within the context of health, social and military crises. The human body, which must be constantly fixed with prostheses and protected through the constant development of technology and medicine.
From the two engravings by Giuseppe Arcimboldo from 1569 entitled Humani Victus Instrumenta or The Instruments of Human Sustenance – Agriculture and Cooking to the latest version of a computer game designed by ARTE and called Homo Machine, which is inspired by the drawings of Fritz Kahn, who lived in the 19th century, the theme of the human body and the machine has provoked various interpretations.
The focus of the exhibition are installations of graphics and objects. The graphic series presents images based on human and machine elements. This kind of “construction” in its essence is naive and irrational. It aims to combine different materials and cultural references, “patching together” at a visual level different time segments. This is provoked by the media environment, saturated with inherently different images – from modern smart devices to tanks and military equipment of the past.
This ambivalence of appearance is sought in the objects presented in the exhibition. They are made of machine elements, some of which are embedded with images of human cells or an embryo. With their Latin names for the human organs, they make some use of what Stanimira Withers comments on in her article The New Dawn:
“Metamodernism, that “… The deeper meaning of meta- in Metamodernism comes from μεταξύ, Plato’s idea of “in-between”, “in the middle”. Metaxy means things ambivalent and somewhat mysterious, phenomena and creatures that live in two worlds at the same time.
Like the mistletoe – neither tree nor plant.
Like the twilight – neither day nor night.
Like the adolescent – neither a child nor an adult.
Like the man, crucified between the divine and the bestial”…”
HOMO MASCHINE
Ausstellung in der Galerie von Verrein von Künstler , Burgas
Die Ausstellung „Homo-Maschine“ ist ein interdisziplinäres Projekt, das das Thema des menschlichen Körpers im Rahmen von gesundheitlichen, sozialen und militärischen Krisen über verschiedene Medien kommentiert. Der menschliche Körper, der durch die ständige Weiterentwicklung von Technik und Medizin ständig prothesiert und geschützt werden muss.
Das Thema des menschlichen Körpers und der Maschine hat verschiedene Interpretationen provoziert – von den beiden Gravuren von Giuseppe Arcimboldo aus dem Jahr 1569 mit dem Titel „Instrumente der menschlichen Ernährung (Humani Victus Instrumenta): Landwirtschaft und Kochen“ bis hin zur neuesten Version eines Computerspiels, das von ARTE entwickelt wurde und „Homo Machina“ heißt, inspiriert von den Zeichnungen Fritz Kahns, der im 19. Jahrhundert lebte.
Den Hauptteil der Ausstellung bilden Installationen von Grafiken und Objekten. Die Grafikserie präsentiert Bilder, die auf menschlichen und maschinellen Elementen basieren. Diese Art von „Konstruktion” ist ihrem Wesen nach naiv und irrational. Sie zielt darauf ab, unterschiedliche Materialien und kulturelle Referenzen zu kombinieren, unterschiedliche Zeitabschnitte auf einer visuellen Ebene „zusammenzufügen“. Dies wird durch die Medienumgebung provoziert, das mit Bildern unterschiedlichster Art gefüllt ist, von modernen Computergeräten bis hin zu Panzern und militärischen Einrichtungen der Vergangenheit.
Diese Ambivalenz des Aussehens wird in den Objekten, die in der Ausstellung präsentiert sind, gesucht. Sie bestehen aus Maschinenelementen, in die stellenweise Abbildungen menschlicher Zellen oder eines Embryos eingebettet sind. Durch die lateinischen Namen der verschiedenen menschlichen Organe machen sie sich das teilweise zunutze, was Stanimira Withers in ihrem Text „Das neue Morgengrauen: Metamoderne“ kommentiert: „… die tiefere Bedeutung von Meta- in der Metamoderne kommt von metaxi (μεταξύ) – die Platons Idee von „zwischen“, „in der Mitte”. Metaxi steht für Ambivalentes und Rätselhaftes, für Phänomene und Geschöpfe, die gleichzeitig in zwei Welten leben.
Wie die Mistel – weder Baum noch Pflanze.
Wie die Dämmerung – weder Tag noch Nacht.
Wie der Jugendlichеr – weder Kind noch Erwachsener.
Wie der Mensch, gekreuzigt zwischen dem Göttlichen und dem Tier…“
HOMO МАШИНА
Изложба в дружеството на художниците, Бургас
Изложбата Hомо Машина е интердисциплинарен проект , който чрез няколко различни медии коментира темата за човешкото тяло в контекста на здравните, социални и военни кризи. Човешкото тяло което трябва да бъде непрекъснато протезирано и защитено чрез постоянното развитие на технологии и медицина.
От двете гравюри на Джузепе Арчимболдо от 1569 г с наименование ” humani victus instrumenta” или ” средствата ( инструменти) за препитание на човека” – Земеделие и Готварство до последната версия на компютърна игра, проектирана от ARTЕ и наречен Homo Machina , която е вдъхновена от рисунките на живелият през 19 век Фриц Кан , темата за човешкото тяло и машината е провокирала различни интерпретации.
Основна част от изложбата са инсталации от графики и обекти. Графичната серия представя изображения , които са базирани на човешки и машинни елементи. Този вид „конструиране“ в своята същност е наивно и ирационално .То има за цел да съчетае различни материали и културни препратки , „съшивайки „ на визуално ниво различни времеви отрязъци.Това е провокирано от медийната среда,изпълнена с различни по своята същност изображения –от модерни компютърни устройства до танкове и военни съоръжения от миналото.
Тази амбивалентност на визията е търсен в обектите представени в изложбата.Те са направени от машинни елементи , в които на места се вградени изображения на човешки клетки или ембрион. Чрез латинските им наименования за различни човешки органи , те използват в известна степен онова, което коментира Станимира Уиндърз в текста „Новата зора: Метамодернизъм “ , че “… По-дълбокото значение на мета- в метамодернизъм идва от μεταξύ Платоновата идея за „помежду“, „по средата“. Метакси означава неща, амбивалентни и донякъде мистериозни, явления и създания, които живеят в два свята едновременно.
Като имела – нито дърво, нито растение.
Като здрача – нито ден, нито нощ.
Като юношата – нито дете, нито възрастен.
Като човека, разпънат между божественото и животинското“…”