MARGINALIA
EXHIBITION whit Atanas Totliakov
Art Gallery Kazanlak / 2023
The term “marginalia” describes the notes left in the margin, outside the main text, in the ancient manuscripts. Often these notes are evidence of events from the public and personal life of the authors and the time they lived in. My interest in the subject is caused by the constant tension between Centre and Periphery. In my project, I investigate the dynamic change of the symbolic value of the images related to the monument on Mount Buzludzha. Opened in 1981 as the House of the Bulgarian Communist Party, it was described as “the biggest ideological monument of the communist regime in Bulgaria”. After 1989, it was left without maintenance, which resulted in its decaying condition. The process of its restoration started in 2020.
The indirect connection between the Buzludzha Monument and the Kazanlak Art Gallery is determined by the fact that the construction of the gallery is realized with funds, some of which were intended for the construction of the monument. This is a reason to reflect on the complex relationship between power and art, as well as to what extent the latter is a “structure outside the official field” of the former.
A main object in my project is an illuminated showcase, a symbol of the “official truth”. Anything in the “spotlight” is “canon”. The marble objects displayed in the showcase have an engraved QR code that shows 6 photographs of porcelain dinner plates. On each of the plates there is an image of a computer-manipulated archival photograph related to the monument on Mount Buzludzha. One of the photos is from 1975. It captures the ceremony of laying a time capsule with messages to the future generations (which later went missing) by Todor Zhivkov in the foundations of the monument. My manipulative intervention in the image leaves only a vague shape (without a face and content) of the specific political figure. A counterpoint to the absent personification is the directly asked question: “Who stole the (our) time capsule?” The other motifs also use archival photos – The First Blast (which starts the construction of the Buzludzha Monument), the ceiling of the monument with the image of hammer and sickle, a mosaic with the images of Karl Marx, Friedrich Engels and Lenin and a general photo of a group of people in front of the pedestal. By intervening in the images, I comment on the presence or absence of the monument in the public life over the years and its constant transition from the Centre to the Periphery and vice versa. The choice of the plate as the bearer of the motifs gives an opportunity to interpret the theme of food, the process of eating up (the trauma of the past, the memory and its acceptance) from a religious, psychological and philosophical point of view.
The exhibition also includes computer-generated photos of the six objects presented in space using a hex code. Hidden behind the austere appearance of the numerical tables, they complement the theme of the “visible formal structures” and the “invisible” primary sources.
МАРГИНАЛИИ
ИЗЛОЖБА с Атанас ТОТЛЯКОВ
художествена галерия Казанлък/ 2023
Понятието „маргиналии“ описва бележките, оставени в полето, извън основния текст, в древните ръкописи. Често тези бележки се превръщат в свидетелства за събития от обществения и личния живот на автора и епохата, в която е живял. Интересът ми към темата е породен от постоянно възникващото напрежение между Център и Периферия. В моя проект изследвам динамичната промяна на символната стойност на изображения, свързани с паметника на връх Бузлуджа. Открит през 1981 г. като Дом на Българската комунистическа партия, той е описван като „най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България“. След 1989 г. е оставен без поддръжка, довело до състоянието му на разпад. От 2020 г. е започнал процес по неговата реставрация.
Косвената връзка между паметника на Бузлуджа и пространството на Казанлъшката художествената галерия се обуславя от факта, че строежът на галерията се реализира със средства, част от които са предвидени за строителството на монумента. Това дава повод за размисъл относно сложните отношения между власт и изкуство, както и доколко второто е „структура извън официалното поле“ на първото.
Основен обект в моя проект е осветена презентационна витрина, символ на „официалната истина“. Всичко, което е в „светлините на прожекторите“, е „канон“. Поставените във витрината мраморни обекти притежават гравиран QR код, който показва 6 снимки на порцеланови чинии за хранене. На всеки един от съдовете има изображение на компютърно манипулирана архивна снимка, свързана с паметника на връх Бузлуджа. Една от използваните снимки е от 1975 г. Тя запечатва момента на полагането на паметна капсула с послания към бъдещите поколения (по-късно изчезнала) от Тодор Живков в основите на монумента. Манипулативната ми намеса в изображението оставя от конкретната политическа фигура само неясна форма (без лице и съдържание). Като контрапункт на отсъстващата персонификация е директно зададеният въпросът: „Кой (ни) открадна капсулата на времето?“. Останалите мотиви също използват архивни снимки – „Първият взрив“ (с който започва строежът на монумента на Бузлуджа), таванът на паметника с изображението на сърп и чук, мозайка с образите на Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Ленин и обща снимка на група хора пред постамента. Чрез намесата в изображенията коментирам присъствието или отсъствието на монумента в обществения живот през годините и неговото постоянно преминаване от Центъра към Периферията и обратно. Изборът на чинията като носител на мотивите дава възможност за интерпретиране на темата за храната, процеса на изяждането (травмата от миналото, спомена и неговото приемане) от религиозна, психологическа и философска гледна точка.
В пространството на залата са представени и компютърно генерираните чрез хекс код снимки на шестте обекта. Скрити зад строгата визия на цифровите таблици, те допълват темата за „видимите официални структури“ и „невидимите“ първоизточници.